Най-силното ви преживяване

[Kroki]

Е това лято, действието се развива в гр. Троян. Отиваме с едни приятелчета да видим едни момичета 3-мата сме в една кола, и един с мотор. Този където кара мотора няма книжка, има номер, но го е махнал, и гражданска мисля че нямаше. Значи да не изпадам в подробности, ние закъсняхме, той мина през пешеходната зона с мотора няколко пъти , после го въртял из улиците, някакви полицай му сложили палка, той не спрял . И след това сме седнали на централното кафе, на централната улица, и тоя глупак си сложи мотора под една лампа, така че, като минеш няма как да не го видиш. Мина патрулката, видя го естествено и спря до него и ни чака 4-5 часа да се появим, по едно време нашите приятели си тръгнаха и останахме двамата. Те се обаждат и викат, внмавайте ама проверяват почти всяка една кола на излизане . И както си се криехме в храстите патрулката замина в една улица, той се качи на мотора, аз в движение вече направо скочих , и минавахме през кръстовища без светофари със над 100, нямаше как да спрем. Минахме през бетоновия възел, там по едни пътчета и излезнахме малко след бензиностанцията на влизане в Троян, откъм Орешака. После вече си карахме спокойно със 80-90 и вече беше станало 3 часа. На моменти се изплаших много, но важното е че сме живи и здрави. Казахме си повече, че няма да ходиме до Троян, и на по-следващия ден бяхме там в 3 часа за да си купим вино, че свършихме ракията . Иначе ние сме в с. Гумощтник

[Zagy Профил]

веднъж помислих, че ми се е скъсал презерватива...

[boksioraE39]

Е това лято, действието се развива в гр. Троян. Отиваме с едни приятелчета да видим едни момичета 3-мата сме в една кола, и един с мотор. Този където кара мотора няма книжка, има номер, но го е махнал, и гражданска мисля че нямаше. Значи да не изпадам в подробности, ние закъсняхме, той мина през пешеходната зона с мотора няколко пъти , после го въртял из улиците, някакви полицай му сложили палка, той не спрял . И след това сме седнали на централното кафе, на централната улица, и тоя глупак си сложи мотора под една лампа, така че, като минеш няма как да не го видиш. Мина патрулката, видя го естествено и спря до него и ни чака 4-5 часа да се появим, по едно време нашите приятели си тръгнаха и останахме двамата. Те се обаждат и викат, внмавайте ама проверяват почти всяка една кола на излизане . И както си се криехме в храстите патрулката замина в една улица, той се качи на мотора, аз в движение вече направо скочих , и минавахме през кръстовища без светофари със над 100, нямаше как да спрем. Минахме през бетоновия възел, там по едни пътчета и излезнахме малко след бензиностанцията на влизане в Троян, откъм Орешака. После вече си карахме спокойно със 80-90 и вече беше станало 3 часа. На моменти се изплаших много, но важното е че сме живи и здрави. Казахме си повече, че няма да ходиме до Троян, и на по-следващия ден бяхме там в 3 часа за да си купим вино, че свършихме ракията . Иначе ние сме в с. Гумощтник

Силното преживяване от цялата история е че Балканчето не се е строшило и е вдигноло 100км!

[Kroki]

Honda Dominator 600cc, явно не си разбрал за какво говоря. Силното преживяване беше цялото действие което се разигра

[steve ranes Профил]

веднъж помислих, че ми се е скъсал презерватива...

:D:D:D:D:D това беше най-смисленото което прочетох от цялата тема

[steve ranes Профил]

Моето най-силно изживяване до сега - Преди 4-5 години (да съм бил на 13-14)
По това време в Русе, когато имаше гонки на полигона разбираше целия град и присъствието беше задължително, защото ако не си бил няма можеш да се включиш в темата на разговор на по-големите. Та така, с братовчед ми (голям фен) обичахме да ходим по сбирки, състезания, но до тогава не бяхме ходили на гонки на полигона (Николово). Навихме се и тръгваме. Пътя до там голяма еуфория, много коли - бяхме само една кола и бяхме само двамата (аз се возя) но отвсякъде ни задминаваха бмв-та, астри и т.н. Беше голяма лудница, на кръговото на Мототехника 7-8 коли дрифтят яко пушат гуми не се вижда пътя, но това беше нищо в сравнение с това, което видяхме на полигона, когато пристигнахме.
На правата преди завоя за полигона сме, поглеждаме в дясно - нямаше тревна площ, нямаше места за паркиране, всичко заето от бегачки каквито не бяхме виждали. Имах чуството че цяла България е дошла в Русе с най-бруталните бегачки. Влизаме (колата която карахме беше Нисан Примера 1993 1.6 СЛХ 90 к.с. сива с 17'' джанти и зверска музика) и всички погледи върху нас. Намерихме място да спрем и се започнаха лафове от сорта - "Пускаш ли се за 100 лв.?" "Искаш ли да бъдеш наказан от бмв" А на нас ни е ясно че няма как да не бъдем наказани защото все пак сме 90 конски сили ... И така .. това е историята надявам се да ви е харесала.
Шегувам се тя тепърва започва. Стоим си говорим си и гледаме 5-6 патрулки влизат през входа (тоя който е от към Русе - малкия вход) и точно както на Бързи И Яростни 2 - един се провикна "БЪРЗО ПО КОЛИТЕ" и след 20 секунди всички коли бяха запалени и в готовност да тръгнат. И ГАЗ! един след друг 150-200 коли на изхода от към Николово има обратен завой и всички там метли, кой с предно кой с задно нема значение ГАЗ ... И следвахме един който отиваше към правата Мартен - Сандрово. До там всички на макс всичко в лютеницата, голям кеф и взехме че се изгубихме от групата и трябваше да ги настигаме. Не успяхме, но добре че намерихме правата на която се бяха събрали. Пристигаме и отново всички погледи върху нас (там понеже всички стоят отстрани и ти минаваш по средата като по чевено килимче) и ние спираме на правата и до нас един черен еволюшън 8-ца ...
To be continued ... Резултата е ясен. Уникален ден, никога няма да го забравя

[Gari Профил]

Моето не може да се нарече силно преживяване, но ще споделя с вас.
Карам си по аутобан А8, Карлсруе - Щутгарт със около 220 км/ч. Колата е е39, 520, 2001г.
Виждам как в огледалото идват некакви ксенони, ама много бързо се приближава. Немога веднага да се махна от лявата лента и колата зад мен намали до моята скорост и ме чака да се махна. Не е както в БГ - святкане, бипкане и т.н.
Човека ме изчака и след като се изравни с мен видях колата - VW Scciroco. Модела е след 2005 г. След като се изравни с мен я настъпи. Моята скорост беше 220, а VW-то направо излетя. Ускорението от такава скорост беше впечатляващо, поне за мен.

[Sesko Профил]

Моето не може да се нарече силно преживяване, но ще споделя с вас.
Карам си по аутобан А8, Карлсруе - Щутгарт със около 220 км/ч. Колата е е39, 520, 2001г.
Виждам как в огледалото идват некакви ксенони, ама много бързо се приближава. Немога веднага да се махна от лявата лента и колата зад мен намали до моята скорост и ме чака да се махна. Не е както в БГ - святкане, бипкане и т.н.
Човека ме изчака и след като се изравни с мен видях колата - VW Scciroco. Модела е след 2005 г. След като се изравни с мен я настъпи. Моята скорост беше 220, а VW-то направо излетя. Ускорението от такава скорост беше впечатляващо, поне за мен.

Баси Валвето

[Luki Junior Профил]

Моето не може да се нарече силно преживяване, но ще споделя с вас.
Карам си по аутобан А8, Карлсруе - Щутгарт със около 220 км/ч. Колата е е39, 520, 2001г.
Виждам как в огледалото идват некакви ксенони, ама много бързо се приближава. Немога веднага да се махна от лявата лента и колата зад мен намали до моята скорост и ме чака да се махна. Не е както в БГ - святкане, бипкане и т.н.
Човека ме изчака и след като се изравни с мен видях колата - VW Scciroco. Модела е след 2005 г. След като се изравни с мен я настъпи. Моята скорост беше 220, а VW-то направо излетя. Ускорението от такава скорост беше впечатляващо, поне за мен.

Сори за ама Сширокото се произвежда след 2008. Най-мощния двигател му е с 211 коня с 240 макс скорост. Да не е бил някои ЕР-32 с махната блокажа на макс. скорост.

[Gari Профил]

Scciroco беше. Сигурен съм. Тук където живея, съм гледал старт на М3 е92 и Scciroco. Гледах старта от един светофар. Нямаше никакав шанс за БМВ-то. Не съм запознат с VW и двигателите им.

[repibg Профил]

Здравейте,

моето голямо изживяване беше не с БМВ то ми а с МТЛБ то от казармата.
та....
имахме кормуване в гората на един полигон извън Хасково по пътя за Д.град.
забравих името на полигона.
пускат ни сами за по две кръкчета.бяхме на един връх,една кариера имаше там,а надолу е като писта в гората.
тръгвам аз и така леко по леко си засилвам,около 40км беше.карах си с отворен люк,така повдигнат навън за да гледам ,с едната ръка отвън като предпазител така че да не си удрям главата в люка а другата на ръчките за управление.
изведнъж гледам пред мен оргомна дупка.,лелеееееее викам си! ако влезна вътре
100 % акумулаторите ще излезнат от местата си и после иди ги поставяй(62 кг единия 24 волтов.)
който е карал такова нещо знае как се поставят хехехе.
и набих спирачки знаете че верижните машини дори не се пързалят на земята,
МТЛБто направо се заби!от внезапното спиране отвореният люк рече ДАААНН и се затвори.
пристите ми бяха там от удара рефлексно си издирпах ръката.беше люта зима и бях с онези плетените ръкавици.ръката ми беше измризнала от карането,след удара не усетих болка.
спрях и си мисля -край на пръстите ми ,отрязаха се!
след 10 секунди започна да капе кръвта,докато се сетя къде е аптечката навсякаде стана като касапница.
престраших се и успях да изтегля ръкавицата.(представете си какво очаквам да видя)
Слава БОГУ,Господ е Велик. на мястото са си.на първите 3 пръста кожата се беше разкъсала и отворила.отворих аптечката и увих пръстите си с марля и отгоре памук за да не капе.съобщих по радиостанцията за инцидента.в същото време кашиците имаха стрелба.прекратиха и нея.докладваха ми веднага да се върна.
лелллееееееее това чаках.как се кара в права позиция само на 1ва скорост с газ до дупка.малееее що храсти що дървета отидоха .просто насочих предницата към базата и гааааазз.
беше страшно ,от болка и гледката от вътре мислих само да се прибера.
после доктори че ренгени и т.н. нямаше ми нищо.2 месеца бях изключен спортни изяви
всичко си зарасна както си беше. хееейййй голям спомен беше значи.

[Gari Профил]

Голям късмет си извадил. Малко кръв, малко болка и айде...

[kuturak Профил]

Добре заварили, младежи!
Наскоро взех да се светвам колко съм тъп. И не защото съм правил някакви бели или кой знае какви "геройства", ами защото през всичките тия години съм възприемал себе си за предпазлив и разумен водач (буахах!). Откакто се помня, докато не взех книжка, постоянно сънувах как карам, а баща ми изобщо не обичаше да ми дава Шкодичката. Взех книжка преди 7 години и допреди година бях pedal to the metal където и да отивах. Просто нещо ме човърка отвътре и не е жажда за адреналин (обожавам усещането за скорост просто), защото колкото и бързо да карам съм си спокоен. Всъщност, адреналиновата треска ми е неприятна и затова много мразя да се въртя, а ми се е случвало неколкократно. Случката, която винаги ще помня, се случи преди 2-3 години, след тунела под Цар Борис III, посока България, с вече покойното ми Мицу.

Тъкмо беше започнало да ръми, а улиците прашни (разбира се). Аз идиота, откакто минавам по този маршрут, от кръстовището при OMV нагоре, пълна газ. В най-ниската точка на тунела обикновено съм със 140-150 и започвам да убивам скороста по баира преди кръстовището на Военна болница.
Та тръгвам да убивам скоростта аз и преди най-горната част съм вече с около 80. Излизайки на равното, гледам кръстовището пълно с коли и единствено най-лява лента полупразна. Натискам спирачки, щото вече нямам място да джиткам с 80 и колата тръгва с десните врати към чакащите на светофара и леко към бордюра с предницата. В главата ми само "Оооо, fuck, тъкмо я взех от бояджийното". В следващия момент, без да помня какво съм (или не съм) направил, Мицуто се изправя и се мушва перфектно в най-лявата лента, все едно нищо не е ставало.
Направо ми омекнаха краката и се изчервих целия, не смея да погледна към другите водачи. Викам си "Ако някой от последните коли си е гледал огледалата, бая ще да му се е било дръпнало лайното".

Предната зима пък колата съвсем неподозирано се хлъзна на един сняг преди Арената в Западен парк и преди да се усетя, беше направила 360 градуса обръщане и просто си продължих невъзмутимо напред.

А Мицуто го убих преди 3 месеца, пак на дъжд, на един ляв завой на Сливница, с чисто нови летни гуми. За щастие целунах стълб, а не се забих в колите на светофара, щото на човек толкова негативна карма не му трябва. Та оттогава насам съм решил полека да го раздавам, защото вече нямам пари за коли и ще опозная Метро системата в подробности, ако убия още някое возило.
Може би не беше добра идея да си взимам 330ка точно в началото на мокрия сезон, ама чукам на дърво!

[kemakozeE36 Профил]

най-силното ама наистина най-силното ми преживяване беше още преди да изкарам книжка и бях тръгнал от кърджали към асеновград, бях с москвича на дядо ми и беше мокро.Карам си обаче по едно време виждам много изкушаващо спускане и реших да подгоня животното да видя колко ще вдигне(толкова ми беше акъла преди 7 години) и стигна до 140, държеше се много стабилно за годините си, но изведнъж все едно някой ме бутна настрани и от там уцелих с предна дясна някакъв ров-колата излетя преобърна се 3 пъти във въздуха и се приземи по гуми насред полето
По-страшно беше вече като имах тапия и се прибирам от кюстендил една зима късно вечерта(тогава карах полски фиат с гуми Вида спорт ) и както карам по коловозите в снега виждам че има парче от тухла и си викам "сега ако направя рязко движение да я избегна ще се развъртя, Минавам през нея пък каквото стане" - това става м-у княжево и владая, та минах през нея и стана лошо - с вратите напред, с отзад напред и се въртя на 360 по целзии и няма спиране на 4 пъти щях да се търкалям по деретата .Вече стигнах княжево със задницата напред и спрях колата и като излезнах някъде от порядъка на 55 мин нито студ усещах нито как времето минава.Същия автомобил същата вечер го гоних по една улица по нанадолното