Статистика

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 795
Регистриран на: 16.07.2009
Пол: Мъж

Статистика

Мнение от driver69 » 22 Ное 2015, 0:40

Гледаше през илюминатора как милионите малки светлинки на земята се приближават стремително. Само след минутка-две щеше да усети твърдата земя и да чуе аплодисментите на другите пътници. Как само се бяха вкопчили в живота, в дребните си проблеми, в алчността си, забравили бяха себе си. Не ръкопляскаше, за едно мислеше и друго не можеше да го измести. Как се докара дотук…
Беше част от многото наши сънародници, отишли в чужбина покрай бясното преследване на финикийски знаци. Не го правеше заради себе си. Цял живот като военен имаше много моменти, в които можеше да направи пари – къде с кражби, къде покрай мисии. За семейството си го правеше. Пенсионира се на 52, за да отиде в Англия и да работи в строителството. По цял ден работеше, но не му тежеше – имаше три гърла да храни вкъщи. Не изпитваше и носталгия – от работа вкъщи, тук-там излизаше да поснима града. Всяка седмица изпращаше по 200 паунда на жена си – за да живеят нормално се беше принудил да ги вижда само по скайп. Ани, дъщеря му, вече не беше онова русо момиченце, което постоянно питаше – беше се превърнала в красива абитуриентка и той се смайваше колко много прилича на майка си на младини. Тя също щеше да дойде при него, но за да учи – искаше да я изкара от родината, колкото и да беше патриот – по-важно му беше детето му да е добре. За него беше ясно – ще поработи, докато може, пък после ще потърси къща в някое село и ще се находи за риба.
А как се преобърнаха нещата. А как искаше да не беше отивал никъде, да можеше да я предпази, да беше по-стриктен, да й беше казал да не излиза, да.. Мислите се блъскаха в главата му и не му даваха покой. От вчера главоболието му беше ужасно, не беше мигнал – очите му кръвясаха, а той си мислеше само едно – нея вече я нямаше. Докато чакаше да дойде време за полета в 5 следобед, на Хийтроу беше прочел един български новинарски сайт. Там неговото момиченце беше споменато в няколко реда – „В Люлин пиян шофьор уби на място абитуриентка“. Беше упоменато, че шофьорът, на 23 години, е управлявал под въздействието на алкохол, а тя е вървяла на края на платното. За паркираните на тротоара коли нищо, за скоростта на ауди-то нищо.
На летището го чакаше жена му. Нина беше красива, макар и с черните си очила, макар и с подпухналото от плач лице. Тъмно русата й коса се спускаше до под раменете, а тялото й беше запазило формата си. Личеше си, че е инструкторка по танци. В този момент той си помисли колко много трябваше да се радва, не я беше виждал три месеца, а не знаеше какво да каже – не можеше да проговори. Прегърна я и тръгнаха към паркинга. Тя му подаде ключа.
В колата изникнаха хиляди спомени. Черната Е39-ка беше станала част от семейството. В нея Ани за първи път се качи зад волана. А онази зима, когато беше малка, как се радваше, когато пътуваха през Шипка и колата поднасяше леко по завоите. Или онзи път, когато тя се беше скарала с майка си жестоко и не искаше да се прибира, ходиха в МакДоналдс в Пловдив и се прибраха на следващия ден. Цяла нощ се разхождаха с колата. А как само й се радваше, когато започна да усеща как да превключва предавките и усмивката й беше до небето. Той усети как две сълзи предателски се опитаха да си пробият път към лицето му и отвори прозореца. Ноемврийската нощ го преряза.
- Затвори, ще настинеш, без яке си. – Нина му го каза, някак майчински.
- Майната ми! На всичко – майната му!
Спомни си, че така й не купи нови зимни гуми. Все отлагаше, все имаше по-важни разходи. А ето, че сега възможност има, но изобщо не му е до това. В 8 часа Цариградско беше оживено, но след няма и половин час се прибраха вкъщи. Беше пусто. Излезе на терасата, по навик погледна колата и се запита защо – нямаше вече нужда, нито беше интересна за крадене, нито му беше важна. Нина ридаеше тихо в спалнята. Той мислеше – за всичко, което можеше да бъде много по-различно.
В три през нощта телефонът му звънна – беше Иванов, стар приятел, бивш пилот. Изказа съболезнования, но не за това се обаждаше. Момчето с колата, което беше блъснало Ани – нямаше да му бъдат повдигнати обвинения. Заради баща му. Иванов знаеше, че просто трябва да му каже. Беше като него, не скланяше глава пред неправдите и си пробиваше пътя, каквото и да му струва.
- Така ли ни е писано, копеле, да видим какво е страдание? – той говореше тихо, дрезгаво, някак се сливаше с равномерното чукане на дизеловия двигател.
- Ти някого уби ли, майор? – Иванов го гледаше право в очите.
- През живота си не съм посягал на човешко същество.
- Аз също.
Иванов го разбираше повече от добре – всичките му близки по някакъв начин го бяха изоставили. От малък не беше близък с родителите си, а преди три години жена му го напусна и взе децата с нея. Те не искаха да го чуват, явно им беше промила мозъка.
Двамата пътуваха към къщата на Иванов, без да слушат радио, без да бързат, в 4:30 нямаше никакво движение в нощна София.
- Пуши. Колата ли ще си пазя, дъщеря си не можах.
Иванов запали цигара и не каза нищо, само леко открехна прозореца. Целия лукс на колата създаваше едно илюзорно усещане за сигурност, сякаш те пази от студения свят навън. А отвореният прозорец някак осъществяваше връзката.
Пристигнаха. Влязоха, вътре беше оставено светнато. Иванов извади някакъв фреш, последните години беше луднал по тях и караше децата да пият, а откакто жена му го напусна те сякаш му напомняха за онова по-добро време. Наля му и излезе от стаята.
- Всичко ти пазя, както го остави – тупна малко, но тежко кашонче на масата.
Той го отвори и се загледа. Спомни си как първите си изстрели произведе със зачисления му Макаров, а много години по-късно си купи своя първи личен пистолет – Глок. В кашончето имаше към 3000 патрона, преди с Иванов често излизаха да пострелят някъде извън София, тогава и проблеми нямаше, и двамата служеха.
- Какво си мислиш? – Иванов го извади от унеса рязко.
- Статистиката, Иванов.
- ??? – изпитото лице на спортуващия му набор беше с ясно изразени черти и волева брадичка, не беше от мрънкалниците.
- Ти какво си? Един разведен никому неизвестен бивш пилот. Аз какво съм? Един опечален баща. Такива като нас има много. Убити по пътищата има много. Ама знаеш ли кво? Тоя там, къде е увеличил с единица статистиката – е убил моето момиченце. Разбираш ли какво ти говоря?
- Да. Няма да я върнеш, но правилно ще постъпиш.
- Едно нещо да можеше да я върне – щях да го направя. – той го гледаше, сякаш за момент си помисли, че има какво да направи, за да върне дъщеря си.
- Знам. Не знам къде живее, ще потърся. Каза ми го бивш колега, сега е в прокуратурата. Мога да разчитам на него.
- Благодаря ти, брат.
- Живот. – Иванов се беше променил. Малко, но той го познаваше. Очите му не блестяха вече с оня вълчи блясък, както когато го заряза жена му. – Пак ще се видим.
Той излезе и занесе кашончето в багажника. Имаше място за три трупа вътре, така му беше казал продавача на шега. Гротеска усмивка се плъзна по лицето му. Стисна оръжието, само за да усети как прекрасно ляга по дланта му, а предпазителят се освободи при това му движение. Спомни си как на стрелбището правеше 95 точки с 10 патрона, а самото усещане, когато стреляше, беше невероятно. Пълно спокойствие, сякаш с оръжието бяха едно цяло.
Запали колата и тръгна към вкъщи. Утре щяха да идват много хора у тях, а той трябваше да помогне на Нина с приготовленията. И да намери един адрес, за статистиката…

П.П.: Творческа измислица. Да има ли продължение?

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 647
Регистриран на: 12.12.2014
Местоположение: Велико Търново
Пол: Мъж
Кара: E60 530d
Мечтае да кара: M5 E60 LCI & S1000RR & M760Li & M3 E36 3.2
Детайли за колата: 2003г.|218к.с|Ръчна ск.кутия

Re: Статистика

Мнение от BorislavB » 22 Ное 2015, 20:08

driver69 написа:П.П.: Творческа измислица. Да има ли продължение?



прочел съм всяка твоя история и определено тази също ми харесва...таа чакам продължението... :clap:
От малко дете си имам мечта, не Ferrari, брат, M-Power е Тя. -|- Цяла Земя под едно небе,с една марка автомобили - BMW...!

Потребител
Аватар
Мнения: 10
Регистриран на: 25.11.2012
Местоположение: Габрово
Пол: Мъж
Кара: е36 m50b20 turbo
Мечтае да кара: m50b28 turbo
Детайли за колата: Толкова бавна че един охлюв я полазил :D

Re: Статистика

Мнение от stanimirkanev » 28 Ное 2015, 23:51

чакаме продължение 8)

ентусиаст
Аватар
Мнения: 978
Регистриран на: 16.03.2009
Местоположение: ВТ
Пол: Мъж
Кара: E60 M47D20 & E39 M51
Мечтае да кара: F10 M5

Re: Статистика

Мнение от doomy525 » 29 Ное 2015, 22:07

още !
enjoy life and drink cold beer

Политиката у нас е по-страшна от организираната престъпност

Изображение

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 2610
Регистриран на: 13.06.2004
Пол: Мъж

Re: Статистика

Мнение от Bogat-Beden » 24 Мар 2016, 21:03

Давай ,колега ,влЕзнахме във филма :yes:

Потребител
Аватар
Мнения: 0
Регистриран на: 20.03.2019

Re: Статистика

Мнение от Peturgs » 21 Мар 2019, 19:41

Да очакваме ли прдодължение?

Потребител
Аватар
Мнения: 6
Регистриран на: 25.02.2010
Пол: Мъж

Re: Статистика

Мнение от DaGa » 02 Апр 2019, 17:24

Давай продължението

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook