Загубите,които носят нови хоризонти....

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 84
Регистриран на: 26.06.2010
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: 08' e91 320d +++
Мечтае да кара: Bmw E34 M5

Загубите,които носят нови хоризонти....

Мнение от daniel_e30 » 20 Фев 2018, 2:41

Златната среда....
Добра работа, сериозна връзка с планове за съвместен живот, спокойствие и независимост.. на пръв план не звучи логично като цел за 20 годишно момче, но с доза късмет, доста упорство и мотивация успях да достигна тази така искана стълбичка наречена '' нормален живот в България според моите стандарти,планове и желания.. - скромен но щастлив.. ''. Определено се наслаждавах на всичко, най-вече на жената до мен, дори още по- яко кроях планове за вбъдеще и работих здраво, докато остана само автомобила да е от правилната марка - нещо чиято липса се усещах осезаемо вътре в мен още от момента в който можех легално да карам кола и сега вече трябваше поправя тази грешка и да сложа край на това мъчение. Малко не ми достигаше и трябваше да натисна здраво и да подложа всички отношения с човека до мен - ''на ръба'', заради купчина желязо, но МОЯ купчина желязо желана от детство..За даден момент жената на живота ми нямаше да е на първо място както беше вече безкрайно много свикнала, нямаше да се обгрижва като принцеса.. факта че пръв поглед скромното момиче от началото далеч вече не беше същото леко ме притесняваше но предполагам с хубавото бързо се свиква и скоро щеше да осъзнае кое е наистина истинското, всичко вървеше добре.. Все повече се доближавах до целта... тъкмо беше настъпил един от онези кратки моменти на косъм от целта.. в които си казваш ''Прекалено е хубаво за да е истина,но пък се случва..''- Е да ама, изведнъж нещата катастрофално се объркват.. и тогава..

и тогава тя си тръгна......

Първо забелязах липсата в емоционален план. Като че ли сме заедно, но нещо липсва. Странното чувство, когато ти липсва онзи човек от миналото, макар в настоящето той да е до теб.След това започнах все по-често да забелязвам липсата й физически. Осъзнаваш, че нещо виси във въздуха всеки път, когато се видите, готвите заедно вечеря, гледате филм или правите секс. ''Злато, днес ще работя до по-късно, затова няма да се видим.''Тази реплика я повтарях десетки пъти. И не беше това, че не исках да бъда с нея, а в това, че след безброй проблеми - и лични и професионални..накрая всяка съвместна минута ни приближаваше към неминуемия край. Подсъзнателно разбирах това и всячески отлагах фаталния момент.Имаше много, много караници. И прекрасно разбирах, че докато ги има, ще сме заедно. Защото в тях имаше някакви емоции. Но скоро и те изчезнаха. Спряхме да се караме. Вярно, просто разговаряхме за някакви важни разногласия по същия начин както избираме чипс в магазина.Нямаше вече емоции. Не си крещяхме един на друг, макар вътрешно да избухвах, исках да кажа много, а в крайна сметка се получаваше напълно нелепо мълчание, което тя приемаше за равнодушие.Убеден съм, че и на нея й се искаше да ми каже не по-малко, но обидата я потискаше и всеки път, когато виждах сълзи в очите й, разбирах: остава ни много малко.Няколко дни преди раздялата беше този най-последен ден, когато всичко е хубаво. Знаете, като при тежко болните. Преди финала болестта отстъпва, не за дълго, не завинаги. В това се състои и цялата драма: никога не знаеш кога ще настъпи този ден.Никога не разбираме когато правим нещо за последен път. Просто ни е хубаво. Беше много топло, без упреци и обвинения. Приятни малки неща, прегръдки, усмивки. Сякаш не е било нищо през всичките тези години, безжалостно разделящи онзи момент, когато за пръв път се целунахме, и тези, уморили ни в настоящето.Скоро всичко стана ясно. Последната капка преля чашата.; ''Извинявай, но повече така не може да продължава.''Тя си тръгна. Първо изчезна миризмата й от тениските ми. След това започнаха да избледняват и спомените. Всеки ден няколко парчета от предишни ярки спомени ставаха ненужни и се отправяха в най-отдалечения ъгъл на паметта, а оттам изчезваха безвъзвратно.Навиците, които изработвахме с месеци, започнаха да пропадат за около 20 дни. Макар първоначално да ми беше трудно да фокусирам към втората чаша току що сипано кафе рано сутрин, да се боря с адският махмурлук и да гася в купчината на препълненият от цигари пепелник. Това сякаш за няколко часа ме връщаше към миналото,вече на трезво премисляйки грешки и моменти които съм се опитал да удавя предишната вечер, но струваше ли си да ги премислям толкова късно ? - Е, никой никога нямаше да знае а и вече нямаше значение..След още няколко месеца голяма част от кино лентата в главата се оказа изтрита. Миризмата на парфюма, гласът, традициите.Само цвета на очите й. Него не успях да забравя.Човек не умирал, когато приключат отношенията,просто уискито и кафето вече станаха не толкова вкусни. Жалко....

След още малко време работата още повече погълна и замести вечерите вече изпълнени не с нея а с уискито а и почти 100% от социалният ми живот накратко... лошо ще кажете, но всъщност много хубаво ! След няколко изминати в ''работа - легло - работа'' месеца,накрая се освестих и отпуснах, вдигнах глава без никакви очаквания за промяна и нищо от никого. Когато тя си тръгна, аз не умрях, защото можех да дишам, да се усмихвам и да преследвам целите си.. И изведнъж се оказа че усърдният труд си беше казал думата - открит пост за повишение, и в последствие най-накрая ''Ева.'' - заместител не от плът и кръв а от метал, придобит едва ли не на шега, съдбата просто ни срещна в точното време на правилното място.И вече няколко месеца не мисля, само чувствам отново и отново, все по истинско и дълбоко и се усмихвам все по-широко и по-широко...

Та така.... пиша тази тема с съзнанието че в днешно време адски много хора преминават през моята борба - не се предавайте, не намирайте утеха долу в бездната защото пътя надоле е лесен но нагоре НЕ,а вярвайте ми всичко ще отмине и ще искате да се качите отново отгоре ! Възползвайте се и от най-лошото и вземете зрънцето добро в него - живейте си живота, работете, учете и преследвайте целите си ! Не се пускайте по течението колкото и да ви се иска ! Каквото и да става - вървете нагоре колкото и да нямате сили и да е трудно - невъзнаграден труд няма, не оставяте ''Загубите..'' с ''незавършен край '',вземете всичко най-добро от тях и ги превърнете в ''Загубите, които носят нови хоризонти.. ''
Изображение

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 182
Регистриран на: 26.07.2006
Местоположение: Plovdiv
Кара: E46 325i, 325Ci, Cayenne 3.2

Re: Загубите,които носят нови хоризонти....

Мнение от terorero » 20 Фев 2018, 11:27

"Всяко зло за добро..." - най-вярната приказка в живота :yes: Спомням си, когато преминах през абсолютно същото преди три години. Изведнъж животът ми се срина, на прага на 30-те сякаш бях загубил всичко, когато дългогодишната ми приятелка си тръгна. Колко мъки, страдания и прочие глупости преживях в себе си. Направо бях откачил от мъка, преди да осъзная, че това всъщност е най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи към онзи момент. Буквално за няколко дни възгледите ми се промениха тотално. Когато осъзнаеш, че ти и твоето щастие сте най-важните, нещата започват да изглеждат по друг начин, колкото и егоистично да звучи. Промених себе си, външния си вид, средата си, мисленето си и никога не съм се чувствал по-добре. Страхотна услуга ми направи това момиче 8) От тогава минаха 3 години, в които през живота ми преминаха доста жени - за нощ или месец, все тая... връщайки се назад ме е яд, че загубих младостта си в някакви безкрайни връзки. Днес съм със същото момиче, което ме остави преди години. Тя е променена, аз също. Може би се обичаме - тя със сигурност. Аз обаче знам, че мога и без нея.

Харесва ми как си завършил поста си - ''Загубите, които носят нови хоризонти.. '', няма какво повече да се добави.

ПС. 18 - 20 годишните мацки лекуват много добре мъката, но внимавайте да не ви влезнат под кожата :mrgreen:
Изображение

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 215
Регистриран на: 7.11.2010
Пол: Мъж
Кара: 330D
Мечтае да кара: S62B50

Re: Загубите,които носят нови хоризонти....

Мнение от Evkata » 20 Фев 2018, 22:06

Страхотно написано. Браво! :bchug:
Изображение

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 84
Регистриран на: 26.06.2010
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: 08' e91 320d +++
Мечтае да кара: Bmw E34 M5

Re: Загубите,които носят нови хоризонти....

Мнение от daniel_e30 » 21 Фев 2018, 15:51

Радвам се че ви харесва ! Историята е абсолютно реална, просто обичам да пиша и е написах малко в мой стил. Скоро ще пусна нещо по-художествено. :bchug:
Изображение

Дон Хуан де Маркофф
Аватар
Мнения: 5904
Регистриран на: 1.06.2002
Местоположение: Стара Загора/Казанлък
Пол: Мъж
Кара: е30 cardio,e39 combainero
Мечтае да кара: X6 cabrio

Re: Загубите,които носят нови хоризонти....

Мнение от B U L L I » 05 Мар 2018, 21:06

много се извинявам,прехвърлих разказа на две на три
и не останах с впечатление ,че отговаря на изискванията
за публикуване в този раздел,ако греша нека ме поправи някой.
ето ги и тях
viewtopic.php?f=2&t=182608
автора ако желае темата да не бъде заключена може да си отвори малка вратичка с
вместването на нещо свързано с идеята, която ни обединява всички тук както в този разказ така и за в бъдещи такива
ИзображениеИзображение
http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 84
Регистриран на: 26.06.2010
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: 08' e91 320d +++
Мечтае да кара: Bmw E34 M5

Re: Загубите,които носят нови хоризонти....

Мнение от daniel_e30 » 09 Мар 2018, 19:12

B U L L I написа:много се извинявам,прехвърлих разказа на две на три
и не останах с впечатление ,че отговаря на изискванията
за публикуване в този раздел,ако греша нека ме поправи някой.
ето ги и тях
viewtopic.php?f=2&t=182608
автора ако желае темата да не бъде заключена може да си отвори малка вратичка с
вместването на нещо свързано с идеята, която ни обединява всички тук както в този разказ така и за в бъдещи такива



''И изведнъж се оказа че усърдният труд си беше казал думата - открит пост за повишение, и в последствие най-накрая ''Ева.'' - заместител не от плът и кръв а от метал, придобит едва ли не на шега, съдбата просто ни срещна в точното време на правилното място.И вече няколко месеца не мисля, само чувствам отново и отново, все по истинско и дълбоко и се усмихвам все по-широко и по-широко... ''

Началник, само това е свързано с автомобилната тематика, имаш право ако искаш слагай ключ, въпреки че ще има и втора част но по-напред в времето, както ти решиш. :bchug:
Изображение

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook