Когато нещо не е както трябва...

[The7omahawk Профил ICQ]

7 сутринта, една от многото хладни, но не студени септемврийски утрини, в които човек не очаква да му се случи абсолютно нищо необичайно.Будилникът звъни, нашият човек става, прави си един бърз фреш, един крос в парка пред блока, взима бърз душ и тръгва към работа.В работата - ден като ден, шефа дава задачи, работниците изпълняват, някой не знае, друг не може, трети не иска да му се свърши възложеното, но на края в края на деня - криво-ляво, работата свършена.Абе, ден като ден! Сякаш часовете минаха без дори да може да ги преброиш.Нашият човек, който не се казва Джак, но приятелката му го нарича Джак, приятелите му го наричат Джак, родителите, шефа, колегите - всички го наричат Джак, така че - Джак, реава да се прибере.Отваря вратата, влиза в спалнята и гледа - приятелката му спи.Както е била сутринта с пижамата! Странно нещо, по това време на деня никога не се беше случвало да спи.Отива до нея, отвива я, и пред лицето му най-ужасната гледка на света - гърлото прерязано, очите бели, пулс няма.Джак кресна...

...и се събуди. Оказа се един ужасен кошмар, който се беше случил точно 2 минути преди будилникът да звънне в 7, и той да премине през така обичайният септемврийски ден. Стресиран от ужасният кошмар, той я събуди без да иска

-Всичко наред ли е?
-Всичко е наред, не се бой, сънувах кофти сън - каза той, целуна я, и стана да си прави фреша.

Докато цедеше така сочните портокали, които след малко щеше да погълне, в главата му още се въртеше ужасяващият сън. Не можеше да спре да мисли за отвратителната, кръвоизстудяваща гледка, която бе видял...Лошите мисли не го оставиха и по време на кроса, и по време на банята. Докато отиваше към работа с метрото, непрекъснато беше неспокоен - оглеждаше се , буташе хора без да иска, настъпваше, беше от онези хора, които по филмите са най-големите неудачници, а на края им се случва нещо хубаво.
Когато отиде на работа, лошият ден продължи. Оказа се, че той е хем от тези, които не знаят как, хем не могат, а на всичкото отгоре - и не искат да свършат възможените задачи от шефа! След пълен професионален провал, доста сериозно излагане пред колегите и абсолютно стресираща критика от шефа, той бе пуснат от офиса по-рано "ако не работи, поне да не пречи"

Това много разстои Джак, но реши да изненада приятелката си с прибирането по-рано. Когато го стори, денят продължи да бъде почти съсипан - нея я нямаше, прибра се след работното му време.Изненадата по дяволите, вечерята безвкусна - нищо не можеше да оправи денят освен едно. Но уви! Дори в леглото нещата бяха сковани, недодялани и приключиха от бързо та веднага..

Разочаровани и двамата, тя заспа почти веднага, той обаче не можа.Нещо го глождеше, нещо го тревожеше.Какво се бе случило с неговият ден и защо?
Реши да излезе да се поразходи, да не мисли за това. Слезе до пред блока, запали колата. Колко неща обичаше Джак да прави - бяха безброй, но от всичко най-обичаше колата си, която караше изключително рядко напоследък. Просто работеше в центъра и метрото беше ей-го тук, бензина и паркирането в центъра си бяха разхищение.
И така, нашият човек запали неговата Е36 320, която беше с присаден с50б30 с всички прилежащи красоти. Покара час напред-назад, влезна доста пъти напред с вратите, изпълни няколко пъти трета предавка и малко от четвърта, наказа един перко с Ауди, след това побръмча към Бистрица и се прибра...И сякаш знаеше какво му липсваше.Не беше карал от шест дни...

На следващия ден Джак се събуди след страхотен сън, направи невероятен крос, свърши извенредно много работа в офиса, купи букет, излязоха с приятелката извън града и вечерта бе бурна - без сън и пълна със сладост и любов...

[daka1972 Профил]

и на следващата сутрин бебе , а на задната седалка на 320 детско столче

[dichodichev3 Профил]

Бимата оправи всичко!

[xpl0d Профил]

Ххахаха тва беше добро, как една М-ка оправя цяла поредица бъркотии

[Dirty M5 driveR Профил]

И аз като не карам повече от един ден и просто усещам как нещо ми липсва. Изключителна провързаност имам към бимата. Хареса ми историйката. Има капка фантазия, капка реалност. Написано е интересно