Моят път от E30 до Е90

[LandShark]

Доста време се колебах дали да пускам тази тема. Отчасти защото БМВ E30 е икона. Не случайно казват че всеки истински БМВ ентусиаст задължително си купува такава. Лично аз дванадесет години съм (всъщност вече е редно да използвам думата „бях“) собственик на Е30 325i М-Техник. Имах и стокова Е30 320i – в наистина прекрасно състояние - за ежедневка. И всичките тези години бях твърд поклонник на Е30. Просто не обръщах внимание на другите модели. Да, Е30, особено 325-ца, със спортен пакет, окачане, шпер, спортно гърне: това е уникална комбинация от емоции, усещания, звуци. Чарът е огромен, заслепява. Отделно във форума се говори за здравината и надеждността на механиката, за старата школа, за истинската машина срещу пластмасовите еднодневки. Както Брус Уилис умира трудно, мнооого трудно, така и аз бях здраво в Е30 манията. Как излязох от съня? Не ме разбирайте погрешно: Е30ската е чудесен автомобил. За времето си. Той въплъщава една епоха. Но времето върви напред. Един ден преди около година мой добър приятел и собственик на proparts.bg ми даде неговото Е46 325i с пълен спортен пакет. Една седмица в мои ръце. През този период направих 1300км – градско и най-вече – по тесни планински пътища. Не зная дали ви се е случвал следния феномен – тръгваш от точка А за точка Б с БМВ. И изведнъж те обзема тотално умопомрачение: целта на пътуването остава на заден план. При мен Е30 325цата водеше до такова опиянение, че просто нарочно човек си удължава пътувания. Примерно няколко пъти съм пътувал от Пловдив до Казанлък по маршрута Пловдив – Карлово – Сопот – Кърнаре – Троян – Абланица – Севлиево – Габрово – Шипка – Казанлък. Който не е пробвал, той не знае до какво води БМВ и планински проход. За Е46-цата бях скептичен отначало. Но автомобила си върви и то дори не по-зле от Е30 325-цата. За спирането и завиването – направо сме на друга планета. Не че с Е30ската не може да се постигне същото, но ще трябва яко модифициране. Аз обичам автомобилите да са колко може по-близо до заводския облик. Смятам че модифицирането често е скъпо удоволствие, което за да стане както трябва – е ценово неефективно спрямо варианта да си вземеш по-мощен готов заводски автомобил. Колкото до критикувания тракшън контрол – лично аз бързо свикнах с него. Единственото коварно е че лесно те вкарва във филма – аз съм безсмъртен, всичко е възможно. Определено обаче е удобство: прави управлението на автомобила доста по-спокойно в ситуациите когато човек е изморен, наситен на емоции и просто иска да се прибере. Това Е46 325i направо ме размаза. В края на седмица просто не ми се връщаше обратно. За финал и пътуването София – Пловдив, вместо по така омразната за мен магистрала (няма по-скучни пътища от магистралите!) стана по маршрута София – Самоков – Боровец – Костенец – Белово – Юндола – Велинград – Ракитово – Батак – Пещера – Пловдив. Всъщност само това че щях много брутално да закъснея направи пътуването само толкова кратко, иначе от Батак имах намерение да продължа към Доспат оттам към Смолян и в крайна сметка да стигна до Пловдив откъм Асеновград. Но дори и този скъсен маршрут, изкаран изцяло в лютеницата на оборотомера, доведе до неописуем кеф. Пък нека казват, че Е46-цата била пластмасова. Апропо – нима в Е30 няма пластмаса? В резюме, впечатлението с което останах от Е46-цата бе: на немците им се е получило... отново. Автомобилът прави същото, което прави и Е30-ската. Носи удоволствие от шофирането. И го прави по-добре. Въобще този тест-драйв ме накара да се замисля. С напредването на възрастта Е30ската носеше все така голямо удоволствие, но все пак сметките по поддържането ѝ в отлично състояние започнаха да растат. Е30ската е страхотен автомобил, но все пак времето си казва своето. Или както се нарича във физиката – ентропия. Равносметката ми на разходите по Е30ската ясно показваше, че е икономически по-изгодно да премина към по-нов автомобил, където просто не се занимаваш толкоз много с ремонти. Така започнах да се оглеждам – отначало с намерение да взема Е46 330i; но по-късно реших да гледам направо Е90 – като по-нов и по-съвременен автомобил. За Е90 бях с противоречиви чувства: повечето хора от Е30 средите са много критични към новите модели. Широко разпространо е мнението, че новите модели са много електроника и само пластмаса. При избора следвах най-вече логиката че колкото е по-нова колата, толкова е по-голяма вероятността да е по-запазена. Въпреки че някои приятели ме съветваха да гледам и дизели поради добрата им динамика спрямо разхода – аз лично дизел не обичам, а и нямам достатъчно доверие; отделно смятам че при еднакви други параметри по-лесно и по-сигурно е да намериш автомобил с голям бензинов мотор на по-малко километри отколкото дизелов такъв. Насочих се към Е90 330i като един от последните мохикани при атмосферните шестаци. Трябва да си призная че първия досег с Е90 330i доведе по-скоро до разочарование. То дойде от две неща – много е обезшумено вътре, не се чува достатъчно ясно и отчетливо звука от шестака. Второ Е46-цата, която пробвах с нейния М54Б25 беше доста близко като усещания и характеристики до Е30 с нейния М20Б25. На ниски обороти леко мудна, но стигне ли 3000 оборота се събужда звяра, който няма мира докато не стигне ограничителя. Тайната на големия кеф е просто да държиш мотора в правилните обороти постоянно. Звук, кеф, и мощ – всичко е налично. При Е90-ката обаче няма събуждане при 3000 оборота, няма го удара в гърба. Всичко е плавно и мазно. И това е странно като усещане. Глождейки ме се поразрових за графика на въртящи момент на N52B30. На нея забелязах че при 1000 оборота това чудо генерира повече Nm отколкото е максимума на М20Б25 от Е30-ската. Ускорението си го има и то е навсякъде в оборотите. Отначало беше странно усещането, но уверявам ви – доста бързо свикнах. Просто няма нужда да я държиш чак толкоз в обороти. Да, и скоростта не се усеща много. Но движейки сред другите автомобили бързо забелязваш лекотата, с която 330-ската ускорява. Спирачките ѝ са просто невероятни за стоков автомобил. А завиването... завиването - просто няма такъв брутален кеф. При това, моята Е90-ка не е с пълен спортен пакет, но вярвам че има достатъчно. Налично е спортно окачване, спортни седалки, 18“ джанти, нямам външния аеропакет. Но ако оставим спортното окачване, самата платформа на Е90ската с изнесения брутално напред преден мост, съответно голямо междуосие между преден и заден мост, но и не само това - всичко това води до такова невероятно поведение (вярвам че е така и при по-малките мотори!). В завоите влизаш със все по-висока и все по-висока скорост и тя просто завива и завива. Чак те плаши. Кога ще достигнеш границата, при която да се намеси тракшъна?! При Е30ската най-често пътниците се плашеха от изпреварванията. При Е90ската обаче страничните ускорения взеха тотален превес. Наблюдавах следното – пътувахме с 4-ма приятели по подбалкански път. Стигнахме до участък с няколко километра яки завои. До този момент пътниците си приказваха весело. Като започнахме завоите се поумълчаха. Аз си помислих – супер, оставиха ме на мира да се съсредоточа. И настъпих здраво на газта. Кефа идва много лесно с Е90ката. Влизам в завоя и газ колкото може, а тя го може! Може би десетина километра беше участъка, не зная. Самия аз бях толкова съсредоточен, а и адреналина така яко пулсираше, че въобще не усетих кога успяхме да го минем. От този транс бях изведен от молбата на един от пътниците да спрем за кратка почивка. При което се оказа че на почти всички им се гади, а двамата пътника на задната седалка, въпреки че бяха здраво вързани с коланите си, бяха успели да обменят вещите си и трябваше да се въведе порядък. Аз не бях забелязал, но при тях за известно време основна част от усилията им са отивали да се задържат за местата си, а през това време центробежните сили за взели своя данък и телефоните, както и съдържанието на една дамска чанта се бяха разпределили хаотично измежду техните изнурени тела на задната седалка! Горките. След като едно напълно стандартно Е90 330i успя да направи това, представям си какво ще е едно стоково Е90 //М3. Кошмарът за всеки един пътник със слаб стомах. Постепенно дотолкова свикнах с Е90ката, че Е30-ската напълно се отчужди от мен. Да, все още носи удоволствие от шофирането, усещанията в нея са малко по-първични, но... спрямо Е90ката просто не може нито да спира, нито да завива. Нека да не се сърдят колегите с Е30, но за мен това е титан от една отминала епоха. След като се обзаведох с Е90 по-късно се връщах и към споменатото вече Е46 325. Този път впечатлението беше различно: Е90ката прави доста по-добре, това което Е46цата прави, а тя от своя страна се справя по-добре от Е30ката.

Вероятно за повечето колеги с Е90, гореописаното е излишно: сами са се убедили във възможностите на тези машини. И все пак реших да споделя. Но в края на текста нещо ме човърка да завърша с леко допълнение (disclaimer). В стил "препоръчваме ви да не правите това сами вкъщи". Лично на мен Е90ката ми харесва: кърти мивки, вани и шадравани. Още с Е30 си знаех, че БМВ са напипали правилната формула на истински автомобил за истински авто-ентусиаст. А сега вече съм убеден, че във времето са намерили и вярната посока. Това, което са правили, докато другите марки са се занимавали да взривяват планини – просто го правят много по-добре и все по-добре. И преди мен тук колегите са писали, аз мога само да потвърдя - БМВ издига задното предаване до култови височини. Който не е карал автомобил БМВ, само той не знае за какво точно иде реч: мощен двигател, ЗАДНО ПРЕДАВАНЕ с АБСОЛЮТНО перфектно разпределение на масите и винаги с образцова трансмисия и федерация съчетаваща комфорта на лимузините и стабилността на спортните коли! Това е БМВ! Може да си каталясал, унил, тъжен. Пет 5 минути в колата са ти достатъчни за да изгрее усмивката на лицето ти и да станеш нов човек. УСМИВКАТА - това е основната гримаса, която предизвиква едно БМВ в шофьора му! Увлякох се, простете. Но все пак тук малко или много сме заразени от синьо-белия пламък в очите: мненията не са безпристрастни. Любителите на други марки едва ли могат да разберат за какво иде реч.

И нещо като послеслов, съвсем малко извън темата. Често си мисля и следното: БМВ носи радост за този който го управлява. Но.. това малко или много си е само за него самия, малко егоистично и ограничено само до конкретния индивид. На пътниците БМВ рядко носи голяма радост... А в живота на човека, това да си доставя удоволствия не е основното. Човекът има много по-важни задачи пред себе си. Нека да не забравяме откъде сме дошли и накъде отиваме – всеки има един кратък отрязък от време на тази планета, добре е освен себе си, да помисли и за другите около себе си.

[Huku]

[raddy]

Писах,писах,изтрих всичко....единственото което мога да направя -

Поклон,Андро...

[UBAH5 Профил ICQ]

С повечето неща съм съгласен колега, но си мисля(карам Е30 и Е46), че поддръжката на по-новия автомобил си е по-скъпа. Определено Е30ката създава по-малко ядове, друг е въпроса, че читави неща втора ръка вече изпадат рядко.
П.С. Работя в сградата, където си паркираш колите Виждал съм ги и трите, изглеждат, чудесно

[steeN Профил]

Често си мисля и следното: БМВ носи радост за този който го управлява. Но.. това малко или много си е само за него самия, малко егоистично и ограничено само до конкретния индивид. На пътниците БМВ рядко носи голяма радост... А в живота на човека, това да си доставя удоволствия не е основното. Човекът има много по-важни задачи пред себе си. Нека да не забравяме откъде сме дошли и накъде отиваме – всеки има един кратък отрязък от време на тази планета, добре е освен себе си, да помисли и за и другите около себе си.

+1

[kompi Профил]

+1 . Много добре написано, Андро!

[Franciqta Профил]

[dudeto_sy Профил]

В написаното от автора има нещо много вярно и нещо, което имах удоволствието да разбера това лято. Голямата истина за BMW е, че колкото навиеш волана, толкова завива, което прави тази марка напълно уникална. Истина е и че за пасажерите не винаги е най-приятно возенето в тази марка, но според мен именно поради тази причина мотото е "Радостта от шофирането", а не "радостта от возенето" и в случай, че на някой му допада второто повече... в крайна сметка има и Мерцедес. Обаче преди да се качите да се возите запомнете, че Мерцедес може "единствено да докара радостта от шофирането" под формата на автовоз.

Поздравления за хубавата тема, прочетох я с интерес!

[Runnaway]

Колега, темата е прекрасна.

Даже мисля, че мястото й е в страхотни истории!

[Turturelo Профил]

Браво! Човекът, създал този форум и клуб .. отново със същия дух в нова генерация 3er! Кеф ми беше да го изчета .. Еееххх спомени, спомени!

[kirilov/325i Профил Уеб-сайт]

Има много истина в това което си написал.Евала!!!
Всеки един модел на БМВ си има своите плюсове и минуси...минуси в смисъл че има нещо в тая нова кола което в старата е30/например/ го усещаш непрестанно
Или е36 да не забравяме ))

[b00st Профил]

Той е прескочил Е36 затова се е лутал толкова с тия модели

[TsvetanVR]

Обаче преди да се качите да се возите запомнете, че Мерцедес може "единствено да докара радостта от шофирането" под формата на автовоз.

Ти ми дай едно е такова, пък нека ми е гадно.

[majstorapetkov Профил]

Браво! Смятах да добавя нещо, но се отказах...

[armagedon_762002]

Браво!